Леене на метали

First topic message reminder :

Салям алейкум, пичооллар!
..обещах на Антон, а тази вечер и на Тянко, че ще пусна снимки от злополучното   ми "картофено" леене на сребро...злополучно, не защото не се отля добре, а защото мат,риала не ми стигна - сигур сметките нЯщо съм объркАл...ама айде първом снимки, и после ще обяснявам:














..с моделиране и восъчно леене не бях се занимавал барем 20 години/и бах изпозабравил почти всичко/...а задачата беше да се отлее сребърна котешка глава - кими ягуар, кими леопард - квото излезе  Взех, че си направих дървена основа, която да оформи вътрешността на модела - бойдосана и лакирана с аерозол "Космос"/гръцкия/.Моделния восък е на плочки, режат се парчета, и се лЕпат на основата, Антон разправя, че лепи с поялник, пък аз си направих "фано" - спиртна лампа, и на нея нагрявах едно ножче, та с него лепих.
Муфата/надупчената метална тръба/си я изрових от старото оборудване, облепих си я с изолирбанд, да не изтича гипса, и от пластелин си направих полусфера, която да оформи своеобразна пота, и на връО и забодох колчето на модела.После забърках гипса/с вода!!!!/, извибрирах я - да се отделят мехурчетата въздух от бъркалото, и зачаках....
половин час, един час, два часа...тцъ - не стяга.Викам си - сигур иска повече - оставям я за през нощта, и утре - лея...
На сабалънта отивам силен-вилен...гипса си е тесто - мокро и гадно...щях да се гръмна!Звъня на Антон, оплаквам се, той се чуди..двамата мислим кво да правя.Накрая решихме - мия гипса на чешмата - и наново калъпене, и то ако успея да извадя восъка читав.Нейсе - измих го, отивам в магазина, дето взех гипса, и се жалвам...а продавача/едно пишлеме голобрадо/ се "натъжава", и ми глаголИ: "ама г,усине, той тоз гипс се бърка не с вода, ами с една специална течност"...МАЙНАТА ТИ ми дойде да му викна - сливи ли имаше в устата, като купувах гипса? Отде да знам, че днешния е такъв, ний едно време - с чешмяна вода бъркахме.Взех една опаковка чешки, заедно с 100 гр.опаковка течност, и наново бъркане.Стана, само дето свързването излезе термична реакция - муфата се нагря до към 50-55 градуса, ама поне стегна и втвърди - камик.Следва вадене на пластелина, и добро почистване с ацетон. Подир туй - час и половина в Раховеца на 100 гр.после още толкоз на 300 гр. и то се мръкна. На другата сабалън - хакнах го в студен чушкопек, и му ударих мЪгела - 2 часа, изпекох го - чак светна жълто-червено муфата.
И най-насетне - Антоновата рецепта: среброто предварително си го бях стопил в потата - да стане компактно слитъче.Преди да извадя муфата от чушкопека - загрях слитъчето с оксигеня.Вадя муфата, фърлям среброто в нея, и почвам да грея с бренера...ама предварително съм си приготвил половинка едър картоф/държа го с дебела кожена ръкавица/.Като тръгна среброто, малка щипка боракс, яко стопляне - със синята ядка на пламъка, и после затапих с картофа, като го задържах 10-15 сек.Като го вдигнах - и се ококорих - всичкото беше влязло в гипса - без остатък, че даже и леяковия канал беше празен.
После разбрах, че не ми е стигнал матриала, ама вероятно нещо съм объркал сметките.Та котката излезе без нос и муцуна, та се наложи да го "изкърпвам" с парчета.Е - дали е станало, ще видим накрая.
Та така, "картофената"метода действа безотказно, утре ако е рекъл господ, ще отлея и гарда на ножа, и дано се сетя да снимам, че и него да ви покажа.
Със здраве!

Днеска отлях и гарда към мечката