Леене на метали

Салям алейкум, пичооллар!
..обещах на Антон, а тази вечер и на Тянко, че ще пусна снимки от злополучното   ми "картофено" леене на сребро...злополучно, не защото не се отля добре, а защото мат,риала не ми стигна - сигур сметките нЯщо съм объркАл...ама айде първом снимки, и после ще обяснявам:














..с моделиране и восъчно леене не бях се занимавал барем 20 години/и бах изпозабравил почти всичко/...а задачата беше да се отлее сребърна котешка глава - кими ягуар, кими леопард - квото излезе  Взех, че си направих дървена основа, която да оформи вътрешността на модела - бойдосана и лакирана с аерозол "Космос"/гръцкия/.Моделния восък е на плочки, режат се парчета, и се лЕпат на основата, Антон разправя, че лепи с поялник, пък аз си направих "фано" - спиртна лампа, и на нея нагрявах едно ножче, та с него лепих.
Муфата/надупчената метална тръба/си я изрових от старото оборудване, облепих си я с изолирбанд, да не изтича гипса, и от пластелин си направих полусфера, която да оформи своеобразна пота, и на връО и забодох колчето на модела.После забърках гипса/с вода!!!!/, извибрирах я - да се отделят мехурчетата въздух от бъркалото, и зачаках....
половин час, един час, два часа...тцъ - не стяга.Викам си - сигур иска повече - оставям я за през нощта, и утре - лея...
На сабалънта отивам силен-вилен...гипса си е тесто - мокро и гадно...щях да се гръмна!Звъня на Антон, оплаквам се, той се чуди..двамата мислим кво да правя.Накрая решихме - мия гипса на чешмата - и наново калъпене, и то ако успея да извадя восъка читав.Нейсе - измих го, отивам в магазина, дето взех гипса, и се жалвам...а продавача/едно пишлеме голобрадо/ се "натъжава", и ми глаголИ: "ама г,усине, той тоз гипс се бърка не с вода, ами с една специална течност"...МАЙНАТА ТИ ми дойде да му викна - сливи ли имаше в устата, като купувах гипса? Отде да знам, че днешния е такъв, ний едно време - с чешмяна вода бъркахме.Взех една опаковка чешки, заедно с 100 гр.опаковка течност, и наново бъркане.Стана, само дето свързването излезе термична реакция - муфата се нагря до към 50-55 градуса, ама поне стегна и втвърди - камик.Следва вадене на пластелина, и добро почистване с ацетон. Подир туй - час и половина в Раховеца на 100 гр.после още толкоз на 300 гр. и то се мръкна. На другата сабалън - хакнах го в студен чушкопек, и му ударих мЪгела - 2 часа, изпекох го - чак светна жълто-червено муфата.
И най-насетне - Антоновата рецепта: среброто предварително си го бях стопил в потата - да стане компактно слитъче.Преди да извадя муфата от чушкопека - загрях слитъчето с оксигеня.Вадя муфата, фърлям среброто в нея, и почвам да грея с бренера...ама предварително съм си приготвил половинка едър картоф/държа го с дебела кожена ръкавица/.Като тръгна среброто, малка щипка боракс, яко стопляне - със синята ядка на пламъка, и после затапих с картофа, като го задържах 10-15 сек.Като го вдигнах - и се ококорих - всичкото беше влязло в гипса - без остатък, че даже и леяковия канал беше празен.
После разбрах, че не ми е стигнал матриала, ама вероятно нещо съм объркал сметките.Та котката излезе без нос и муцуна, та се наложи да го "изкърпвам" с парчета.Е - дали е станало, ще видим накрая.
Та така, "картофената"метода действа безотказно, утре ако е рекъл господ, ще отлея и гарда на ножа, и дано се сетя да снимам, че и него да ви покажа.
Със здраве!

     

Мерхаба, усталлар!
Днес подготвих гарда за леене - от тънка медна ламарина изрязах един"помощен" гард, и го нанизах на опашката на ножа - да ми ограничи восъка.Около него навих една хартиена лентичка, лепнах я с тиксо, и налях разтопен восък.После - в камерата на хладилника.След туй разлепих хартишката, и с нож, затоплян регулярно на пламъка на фаното, го позагладих.Пак в камерата - щото от топлината на пръстите ми се поразмеква, и на порции го поостъргах до приблизителна форма.Лепнах му пръчка от восък ф 3-4 мм/на око - хич не я мерих/, и го боднах на пластелинената полусфера.
Тук е мястото да обясня защо полусферата е с диаметър по-малък с около 10 мм от вътрешния Д на муфата, и е залепена на пластелинен диск, дебел 5-6 мм.Правя това по съвет на Антон - така осигурявам своеобразна"въздушна камера" между полусферичната пота/която се получава от пластелина/, и горния ръб на муфата.В тази камера всъщност се създава парното налягане от влагата в картофа, което именно "натъпква" стопения метал във кухината на гипса.
Айде сега - снимки:









..на последната снимка се вижда слитъка сребро, който си подготвих за леенето.Този път - с голям запас - восъчния модел ми излезе 7,7 гр.Реших да ползвам коефициент 12, т.е. 7,7 х 12 = 92,4 гр.За сигурност подготвих 100 и кусур грама - белким тоз път я изкарам цяла отливката  
Последната снимка я правих в къщи на електика, затова е толкоз оакана - патинирах котешката глава, за да я огледам за последно - преди да и направя петната - нали уж ягуар ще да е  

 ..а - муфата престоя 3 часа в Раховеца - на 100 и на 300 градуса, и в понеделник смятам рано-рано да я мушна в чушкопека, да я изпека 2- 2,5 часа, и да го ливна тоз пусти гард...та така, със здраве!

Гуд ивнинг, пийпъл!
...отлях и гарда







..и тоз път пак не мина без кусури - оставих къс и твърде широк леяков канал.И понеже се бях презапасил с материал - тръгна да изпълва формата твърде рано - не беше се стопил напълно слитъка.И на отливката тук-таме излязоха шупли, така че пак се наложи да изкърпвам   Ама стана горе-доле.
Утре трябва за събера ножа, и да му мисля кания.
Със здраве!

Справил си се чудесно имайки предвид че за пръв път използваш тази технология.

Ясас, паликариас!  
Нови снимки - вече излизат извън темата, ама обещах На Тянко да ги покажа.Ножа е събран, залепен, ошлайфан грубо.Утре ще догравирам козината и ягуарските петна по участъците от главата, дето ги затрих при шлайфа, ще довърша и гарда по същата процедура, и почвам кания.
Та така, със здраве, и фърляйте камичета  



п.п. среброто ще го патинирам, разбира се - няма да гоставя такова лъскаво

Не знам за камъчета ма некоя талпа Клиента като си получи ножа ще спи ухилен. Станал е бижу.

anmarinov написа:Не знам за камъчета ма некоя талпа Клиента като си получи ножа ще спи ухилен. Станал е бижу.

..бе...не знам как ще спи - ама ножа ще ходи до Дания, и на някакво ловно изложение ще го показват - май м.август..пък като ми направят снимките - хептен другояче ще изглежда.
п.п. Давайте идеи за канията!!! Мен ми се върти из канчето - черна строга кания, и за разкош - с парче ягуарова кожа/не естествена, разбира се - отде истинска, ами имитация../ А??

Тва си е истинска майсторска работа!Евала, получило се е страхотно.  

Хич биля не е извън темата  
Поздрави бай sa4mo , за пореден път

Да - черна кания ще му ходи

Браво .Не респект Ами не знам какво да кажа. 

..да се оплача...ОГЛУПЯВАМ!!! - таз сабалън заредих чушкопека с един гипс, в който бях залял восъчна "баба Меца". Вчера си го поопеках в Раховеца, восъка си изтече, в чушкопека всичко си вървеше нормално - към края на втория час муфата с гипса вътре светна - викам си - време е.
Да уточня: отливката се предвижда да е от месинг/ не от сребро/. Докато чаках двата часа - сплавих си в потичка къмто 100-120 гр.матрял, добавих му допълнително малко чист цинк/щото при всяко плавене част от него изгаря/, хакнах и едно парче Халуминов проводник/по примера на Карамелчо - Тихомир/ - всичко си вървеше по вода.Подготвен половинка картоф, кожена ръкавица - и грея в потата слитъка...стапя се чудесно - едно такова друсливо желе. Вадя муфата от чушкопека, ливвам матряла, той си теква като оливия, затапвам с картофчето, държа 10-15 сек, отварям - матряла влязъл почти всичкия, само една капка като бобено зърна останало в полусферата.
Дотук - добре! Почвам да прибирам алатите - оксигеня с маркучите, съдинката с боракса, бъркалки, пинсети...да съм се мотал към 4-5 минути.Виждам, че муфата потъмня, гипса - също...и си викам - айде в кофата с водата - да видим кво е станало.Вдигам я с щипците....и КЪЗЪК!!! - дънцето остава на тухлата, другия гипс остава в потата - а метала СЕ РАЗЛИВА КАТО ВОДА - КОЙ ДА СЕ СЕТИ, ЧЕ МЕСИНГА е с между 200 до 300 ГРАДУСА по-ниска Т на топене от среброто...и е още течен в муфата.
Щях да си изям м...УШИТЕ  
п.п.Пак захванах восъка...

   

Кофти случка, неизбежно е било пък ако е с цинка си прекалил не повече от 1%

anmarinov написа:Кофти случка, неизбежно е било пък ако е с цинка си прекалил не повече от 1%

А бе, къв 1 %, то класическия месинг си е 60:40 мед-цинк..3 - 5 % нагоре-надолу - не са от такова значение - важното е, че от бързане/кат пърле пред магарица   / обсрах мероприятието...ако си го бях изчакал 15-ина минути - сега нямаше да мънкам. Пък такава хубава Баба Меца бях направил...втори път няма да мога
..та да знайте от мене/туй е на сина ми лаф/:.."който нож вади - сам пада в него"   

Затова се пали цигара , кафенце някоя глътка , и после гледаш
колко шупли има )).

малко се заиграх с пищовите - малко снимки да мернете http://arek.snimka.bg/details/razni.819395.33529889

Това за картофа не го знаех , ще го пробвам . Друг начин е със чамово сухо дърво , да попритиснеш малко за допълнително налягане .

charek написа:Затова се пали цигара , кафенце някоя глътка , и после гледаш
колко шупли има )).

малко се заиграх с пищовите - малко снимки да мернете http://arek.snimka.bg/details/razni.819395.33529889

Това за картофа не го знаех , ще го пробвам . Друг начин е със чамово сухо дърво , да попритиснеш малко за допълнително налягане .

...е, да - де, ама нали съм глЮпав... Пък за пищовите - отделна тема май требе да си отворим - ся за Илинден трябва да възстановявам един/ама не само дървенията с обкова , ами и механизмите - да гърми с евзи барем/
..и защо със СУХО чамово дърво е твойта технология..?? Не трябва ли да е влажно, че да направи налягане изпарената влага?

Абе бързал си , и на мен от бързане ми е гърмял калъп.
Кажете за картофа вие , какво точно се случва. .
А за мокро - недей Сачмо , ще прочете някой започващ и ще се изпогори ))
Аз си поразбърквам и вадя окисите от потата със чамова летвичка . Не смъква температурата , изгаря добре и бързо . Е , и лъжица на дълга дръжка ползвам )))
Отгоре на чашата където сипваш , докато е пълна и метала е течен натискаш здраво / колко здраво се преценява/ с края на някое дърво .
Да понаправи налягане навътре . Те това - просто е .

Здравейте, и аз да покажа резултата от моето леене. Показвам гарда, който току-що отлях и веднага снимах. Гарда е от сребро - 50 гр. Леенето го направих по метода Delft clay. Надявях се на добър резултат, но след изливането направо останах втрещен. Отливката стана чиста и едно към едно с формата от восъка. Хубавото е, че восъчната форма с този метод се запазва и може да се използва отново.

Ха, честито!...ся остава да ни светнеш каква е формовъчната пръст, пък муфите ще си ги врътнем на струга/колко муй  / Наистина е много по-просто от "восъчния" метод, само не знам обемно-кухи модели дали ще излизат..па що да не излизат? Най-важна е пръстта, вероятно е неква "нано"-технология..? 

Показвам още малко леене по индианския начин.Гардът, който излях за камата е от мелхиор. Леенето се получи перфектно от раз.

maitora написа:Здравейте, и аз да покажа резултата от моето леене..

Пу-пу-пу, да не ти е уроки! - добре е излязъл гарда!   Как смяташ да го събираш - на спойка, или ще нитиш?
п.п. на мен ми обещаха апаратче таз сабалън/щото мойта сапунера я паплачосах нейде, дъртоза пуста...  /, и ако намеря и кабелче - ще кача Баба Мецата, месинговата, дето я "разлях" първия път

sa4mo написа:...ще кача Баба Мецата, месинговата, дето я "разлях" първия път

..разгеле - стана работата, качвам баба Меца:






..и тоз път не мина без извращения - восъчния модел, в областта под очите, го бях изтънил до 0,3 - 0,5 мм..и при отливането се получи пробив, "недоизливане" - тъй да го кажа, а бе - просто две дупки в стената на отливката. Е, закърпих го с парчета от същия метал, ама що да е тъй  На снимките отливката е значително"барната" - надялах козината и патинирах - да видя как ще изглежда, ама има още за доизпипване. Например, в областта на "яката" има израстъци - от вътрешна пукнатина на гипса, а и очите не са довършени, ама това ще го сторя чак след монтажа на дръжката, като финиш.
Та така, със здраве!

Браво колеги , бачка се !
Виждам че пускате от процеса , малко и от мен . Кочинка е в ателието ама ....
Свикнал съм да прехвърлям по няколко пъти модела , навик от скулптурата .

charek написа:
Виждам че пускате от процеса , малко и от мен . Кочинка е в ателието ама ....

...как кочинка, бре..? На това му се вика ТВОРЧЕСКА АТМОСФЕРА..!!! Аз ако пусна снимки от мойта кочина - ще ме раздувате до амина...